сряда, 4 февруари 2009 г.


DARK WAVE



Вече...
Ужасно ми се гади от катрани,
и от SO COLD също,
но крача по неравни тротоари
със слушалки и цигара, и се мръщя.

Крача...
А цялата вселена ми е чужда...
Небето днес е бяло и ме кефи.
И теб те няма - от който имам нужда,
за да светя. Не идвай - стой където си.

Защото...
Защото днеска искам само мрак,
а споменът за теб е твърде слънчев.
Как наивно се подлъгах, че си dark. : )
Над всичките надежди сама повръщах.
* * *
Лежа...
Дълбая с поглед белотата на тавана.
И пуша си цигара от цигара, от цигара...
So Cold - като рана...
... а ти - оказа се - си падаш по... Гергана. : (

вълните отмиха ни стъпките пресни,
утрото хладно, с мълчание ме стряска.
И вали. Както когато някой се беси.


Порасни...
Прогледай...
И спомняй си... нощта... в която не валеше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар