СЕГА СЪМ ПРОЗРАЧНА

от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват -
боли
и боли,
и боли!

цикъл затворен:
прозренията пламват
и ярко изгарят за миг.
последна цигара:
зелено мастило
запълва контури
на букви
в прозрачен стих.

.!.

сега съм прозрачна,
направо ме няма,
но черни са въглени
моите очи!

... КОЙ МЕ НАПИСА
СЪС ТОЛКОВА ГРЕШКИ,
НЕКА ВЪВ АДА ГОРИ!