ДА МОЖЕХ

да можех да върна
обратно цифричката 16
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока...


ех, Обречени мечти...
Пред мен е Прага
и замислям се за
Скока...



... и цигара от цигара
самичка на брега
изгарям между пръстите
си бели.


... и просто искам да умра
и никак не го искам.
ВСИЧКО Е ОБРЕЧЕНО...
Разграфено и пресечено.


... а дните ми се нижат
в празно ехо.